Жажда
Не ме е питал някой да се раждам
и явно друг чертае тез дела.
Дойдох, светът погледнах го и жажда
обзе ме – непозната досега.
Но жажда не за вино или бира
и жажда не за скоч или вода.
Аз търсех нещо, дето все се крие,
хем вътре в нас, хем чуждо за тела.
Макар софрите толкоз да са пълни
и къщи пребогато да лъщят.
Тя, жаждата гореше в мойто гърло
и кара ме от болка да пищя.
Не, тая жажда друго нещо беше,
родил се бях такъв – наивно плах.
И гледах алчност в други как кипеше
и как не чувстват ситост, все ищах.
И тая лакомия безпределна
от хората направи „чудеса“.
Едни се упоиха от безделност,
а други се превърнаха в Тела.
В Тела, то значи – няма нищо вътре,
освен далак, черва и черен дроб.
И задници, които все се тътрят
и предници – надут докрай вързоп.
Ни капка свян, ни жалост се не вижда,
ни състрадание, ни благ финес.
Доброто днес във глупост се привижда
и всяка милост е изгонен жест.
Затуй оставам още с мойта жажда,
тя нещо друго всъщност е уви.
Човекът днес за жалост се разгражда
на режещи осколки и стрели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
