Жажда

През пръските пяна
прелива мигът
докоснал ръцете,
само движение
обвило контура
на времето
в изящна хармония.

През пустинята
път не минава
и от тишина оглушават
миражите,удавени
в жажда песъчинки
сладникаво лепнат
по устните.

Духът е сянката
на мисълта,
пясъчна пяна
призрачно обвила
телата ни
в мига на сътворението,
първият вик
от глътка надежда.