29.02.2008 г., 16:24

Жажда

2K 0 34

 

Жаден съм!

 

Пия с омерзение

                                   лустросани голготи,

захвърлени

                          върху олтара на съдбата,

омазана

                със слуз от ипотечен фанатизъм -

функция

                    от измивната усърдност

                                                                  на попито

незапомнено отдавна

                                            опрощение,

изненадващо удавено

                                            във безличието на рая!

Изпивам

                 неродените утроби

                                                       на вините,

изпаднали във порив

                                          от семето

на грях разгонен

                                  да заченат музика

за сто и толкова

                                  различни смърти!

 

Жаден съм -

                         сервирате ми

                                                      лицемерни покаяния!

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Смилков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....