Жажда
По устните ти бродя
като скитник
и мъчи ме онази
непосилна жажда,
която бавно ме изгаря,
наситена, пък -
тихо ме преражда...
По кожата ти търся
зряло грозде
и вино от ширата ти
звънлива,
и пия до полуда
тази сладост
от женската ти същност
саможива...
В прегръдките ти
люшвам океани
от мъжките ми огнени
терзания...
И пристани нозете ти
да станат -
ще се удавя - в буря
от желание...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Благодаря ви от сърце!!! 
