5.12.2010 г., 23:39 ч.

Жажда 

  Поезия » Любовна
1141 0 26

По устните ти бродя
като скитник
и мъчи ме онази
непосилна жажда,
която бавно ме изгаря,
наситена, пък -
тихо ме преражда...
По кожата ти търся
зряло грозде
и вино от ширата ти
звънлива,
и пия до полуда
тази сладост
от женската ти същност
саможива...

В прегръдките ти

люшвам океани
от мъжките ми огнени
терзания...
И пристани нозете ти
да станат -
ще се удавя - в буря
от желание...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??