Dec 5, 2010, 11:39 PM

Жажда 

  Poetry » Love
1116 0 26

По устните ти бродя
като скитник
и мъчи ме онази
непосилна жажда,
която бавно ме изгаря,
наситена, пък -
тихо ме преражда...
По кожата ти търся
зряло грозде
и вино от ширата ти
звънлива,
и пия до полуда
тази сладост
от женската ти същност
саможива...

В прегръдките ти

люшвам океани
от мъжките ми огнени
терзания...
И пристани нозете ти
да станат -
ще се удавя - в буря
от желание...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??