14.06.2012 г., 9:44

Жажда

708 0 1

Жажда

 

Моята жажда ненаситна

е като непокорна жива сила,

светлия ми ден с нея

искам отново да прегърна.

 

Като вик на мъничко дете,

като шепот ангелски в рая

да дойде тя с любовта -

такава, каквато я желая.

 

Да ме грабва всеки миг,

да ме разкъсва на хиляди парчета,

да нахлуе в моята кръв

все с такава земна сила.

 

Да изгори с мен в любовта,

с моята гордост да бушува,

със стъпките ми да върви в нощта,

цяла с мене да се слее.

 

Дори да изгоря

от тази жажда ненаситна,

пак ще бъда огнена жена,

дори и грях да сторя!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...