14 июн. 2012 г., 09:44

Жажда

711 0 1

Жажда

 

Моята жажда ненаситна

е като непокорна жива сила,

светлия ми ден с нея

искам отново да прегърна.

 

Като вик на мъничко дете,

като шепот ангелски в рая

да дойде тя с любовта -

такава, каквато я желая.

 

Да ме грабва всеки миг,

да ме разкъсва на хиляди парчета,

да нахлуе в моята кръв

все с такава земна сила.

 

Да изгори с мен в любовта,

с моята гордост да бушува,

със стъпките ми да върви в нощта,

цяла с мене да се слее.

 

Дори да изгоря

от тази жажда ненаситна,

пак ще бъда огнена жена,

дори и грях да сторя!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...