14 июн. 2012 г., 09:44

Жажда

712 0 1

Жажда

 

Моята жажда ненаситна

е като непокорна жива сила,

светлия ми ден с нея

искам отново да прегърна.

 

Като вик на мъничко дете,

като шепот ангелски в рая

да дойде тя с любовта -

такава, каквато я желая.

 

Да ме грабва всеки миг,

да ме разкъсва на хиляди парчета,

да нахлуе в моята кръв

все с такава земна сила.

 

Да изгори с мен в любовта,

с моята гордост да бушува,

със стъпките ми да върви в нощта,

цяла с мене да се слее.

 

Дори да изгоря

от тази жажда ненаситна,

пак ще бъда огнена жена,

дори и грях да сторя!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...