Jun 14, 2012, 9:44 AM

Жажда

  Poetry » Love
709 0 1

Жажда

 

Моята жажда ненаситна

е като непокорна жива сила,

светлия ми ден с нея

искам отново да прегърна.

 

Като вик на мъничко дете,

като шепот ангелски в рая

да дойде тя с любовта -

такава, каквато я желая.

 

Да ме грабва всеки миг,

да ме разкъсва на хиляди парчета,

да нахлуе в моята кръв

все с такава земна сила.

 

Да изгори с мен в любовта,

с моята гордост да бушува,

със стъпките ми да върви в нощта,

цяла с мене да се слее.

 

Дори да изгоря

от тази жажда ненаситна,

пак ще бъда огнена жена,

дори и грях да сторя!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...