5.02.2011 г., 13:55 ч.

Жажда 

  Поезия » Любовна
974 0 10

Без думи мога да те викам,

без четка – да рисувам твоя свят.

Така жестоко искам да те има,

че мога от копнеж да те създам…

 

Да те даря със морските талази,

да те жадувам с дъх на бор вековен.

За да не бъдат мислите ми празни,

ще ти врека най-живия си спомен…

 

Ако във миг престана да те имам,

от болка ще замлъкнат птиците.

Земята ще покрие тежка зима.

Вселената ще изгори в зениците…

 

Ако те нямам. А така дълбоко

желая да си винаги до мен !

Без теб високото небе не е високо!

Без теб светът е най-обикновен.

 

Оръфан. Дрипав. И досадно скучен.

Зациклил във поредната лъжа.

Затуй бъди! Бъди и днес, и утре -

на мойта лудост давай красота…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??