Жажда
Без думи мога да те викам,
без четка – да рисувам твоя свят.
Така жестоко искам да те има,
че мога от копнеж да те създам…
Да те даря със морските талази,
да те жадувам с дъх на бор вековен.
За да не бъдат мислите ми празни,
ще ти врека най-живия си спомен…
Ако във миг престана да те имам,
от болка ще замлъкнат птиците.
Земята ще покрие тежка зима.
Вселената ще изгори в зениците…
Ако те нямам. А така дълбоко
желая да си винаги до мен !
Без теб високото небе не е високо!
Без теб светът е най-обикновен.
Оръфан. Дрипав. И досадно скучен.
Зациклил във поредната лъжа.
Затуй бъди! Бъди и днес, и утре -
на мойта лудост давай красота…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
