Жаждата остава си една
Погледът ти още ме докосва
чрез очите, пожелали ме смирено...
Моите до лудост омагьосва,
а не мисля колко е почтено
да намигна, както аз си зная,
че трудно е да сдържам
това, че силно те желая
и с думи омая да поддържам.
Че жестовете изпреварват
мисловно думите дори...
Преди това ни натоварват
и пламък още там гори...
Но щастие е да открием,
че в жеста крият се слова.
И колкото от думите да пием,
жаждата остава си една...
28.11.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
Поздрави!
