Жалба

В дебрите на пустотата

изгубих си душата.

Кое е грешно? А кое не е?

Във дълги нощи мен безсънието зове...

И тъй... затварям си очите,

изплуват пак нахално сълзите.

„Не може да заспиш" - ми казват.

И за пореден път една и съща сцена ми показват...

Защо запомнила си толкова добре

тези сковаващи моменти?

Във тъканите ти като в котле

събрали са се пошли елементи...

Че някой спрямо теб е съгрешил...

И толкова отблъскващ е, че даже Бог не би го сътворил...

А теб те сочат за виновна...

към тебе е насочил той стрела отровна!

Сега се чудиш за пореден път

да вземеш ли тогова един прът!!!

Ама нали сме уж цивилизовани...

Да търсим методи по-образовани...

Въпроса с възмездието докато решиш...

на своето работно място няма да седиш...

А когато сърцето ти отново от ритъм излезе...

попитай се: „В чия ли служба тоз човечец днес ще влезе?”

Чие ли име ще си набележи...

Чий сън, спокойствие, достойнство ще отреже?

Браво на тебе, „господине”, че търсиш си правата...

Ала помни... земята кръгла е! Към ТЕБЕ ще се върне с отрова стрелата!