Със теб мечтаехме веднъж
за слънце и за пеперуди,
но дъжд ни плисна изведнъж,
направи ни щастливо луди.
Красиви, влюбени и мокри
целувахме се във дъжда,
не виждахме ни дъжд, ни локви,
побягнахме като деца.
Танцувахме лудо, а той не престана,
спираха хора с усмивки без глас,
гледаха танца ни, толкова странен,
виждаха себе си може би в нас.
Гледаха с мъка своето минало -
минала младост в забавен каданс,
толкова бързо е всичко отминало...
поклон пред живота с тих реверанс!
© Валка Всички права запазени