25.10.2011 г., 17:09

Жалко

766 0 10

Жалко

 

Поникнаха словата като гъби.

Не в зелената ливада,

а върху жарта...

За някой са не ядливи, а отровни.

 

На него ще река - Ти не ги бери,

 ще е "жалко"за живота ти!

Може да се отровиш ти!

Ще загубим ний поет!

 

А пък  мене не мислете,

вече са ме изяли болки и сълзи!

Останаха ми словата,

с тях да живея и душата тук да утоля!

 

Не спирай моя поглед,

защото трудно ще полетя!

 

(Предизвикано)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за откровенията!В ТОЗИ САйТ ЧЕТЕМ ДУШИТЕ СИ !МЪЧИМ СЕ ДА ОЦЯЛЯВАМЕ !Не бива да режем крилата с лека ръка !Типична българска Черта да смачкаме някой без да го познаваме- Жалко за такива хора! Настанал е момента -Мисля ,че всички от нас трябва да реагираме на обидите ,Премълчавам и търпя цели 45 години !Лошото вече трябва да си отиде!Всички трябва да се хванем за ръка!Поклон пред хората които ме разбират!Поздрав на всички!
  • На всички думи прикачай по една усмивка,така е по-лесно
    Поздрав,Минка!
  • Не наливай в душата си отрова
    не се гневи - усмихни се!Нали знаеш,че по ялово дърво никой камък не хвърля!Сърдечен поздрав!
  • Поздрав и се усмихвай на предизвикателствата!!!Топлинка Мина!!!
  • Мила,Мина,моето стихо днес беше провокирано от коментара на един поет в предишното ти стихотворение.Заболя ме за отшението му към теб.В края на краищата, сайта се казва Откровения, а не класика!Прегръщам те !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...