25 oct 2011, 17:09

Жалко

  Poesía » Otra
771 0 10

Жалко

 

Поникнаха словата като гъби.

Не в зелената ливада,

а върху жарта...

За някой са не ядливи, а отровни.

 

На него ще река - Ти не ги бери,

 ще е "жалко"за живота ти!

Може да се отровиш ти!

Ще загубим ний поет!

 

А пък  мене не мислете,

вече са ме изяли болки и сълзи!

Останаха ми словата,

с тях да живея и душата тук да утоля!

 

Не спирай моя поглед,

защото трудно ще полетя!

 

(Предизвикано)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за откровенията!В ТОЗИ САйТ ЧЕТЕМ ДУШИТЕ СИ !МЪЧИМ СЕ ДА ОЦЯЛЯВАМЕ !Не бива да режем крилата с лека ръка !Типична българска Черта да смачкаме някой без да го познаваме- Жалко за такива хора! Настанал е момента -Мисля ,че всички от нас трябва да реагираме на обидите ,Премълчавам и търпя цели 45 години !Лошото вече трябва да си отиде!Всички трябва да се хванем за ръка!Поклон пред хората които ме разбират!Поздрав на всички!
  • На всички думи прикачай по една усмивка,така е по-лесно
    Поздрав,Минка!
  • Не наливай в душата си отрова
    не се гневи - усмихни се!Нали знаеш,че по ялово дърво никой камък не хвърля!Сърдечен поздрав!
  • Поздрав и се усмихвай на предизвикателствата!!!Топлинка Мина!!!
  • Мила,Мина,моето стихо днес беше провокирано от коментара на един поет в предишното ти стихотворение.Заболя ме за отшението му към теб.В края на краищата, сайта се казва Откровения, а не класика!Прегръщам те !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...