25 окт. 2011 г., 17:09

Жалко

772 0 10

Жалко

 

Поникнаха словата като гъби.

Не в зелената ливада,

а върху жарта...

За някой са не ядливи, а отровни.

 

На него ще река - Ти не ги бери,

 ще е "жалко"за живота ти!

Може да се отровиш ти!

Ще загубим ний поет!

 

А пък  мене не мислете,

вече са ме изяли болки и сълзи!

Останаха ми словата,

с тях да живея и душата тук да утоля!

 

Не спирай моя поглед,

защото трудно ще полетя!

 

(Предизвикано)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за откровенията!В ТОЗИ САйТ ЧЕТЕМ ДУШИТЕ СИ !МЪЧИМ СЕ ДА ОЦЯЛЯВАМЕ !Не бива да режем крилата с лека ръка !Типична българска Черта да смачкаме някой без да го познаваме- Жалко за такива хора! Настанал е момента -Мисля ,че всички от нас трябва да реагираме на обидите ,Премълчавам и търпя цели 45 години !Лошото вече трябва да си отиде!Всички трябва да се хванем за ръка!Поклон пред хората които ме разбират!Поздрав на всички!
  • На всички думи прикачай по една усмивка,така е по-лесно
    Поздрав,Минка!
  • Не наливай в душата си отрова
    не се гневи - усмихни се!Нали знаеш,че по ялово дърво никой камък не хвърля!Сърдечен поздрав!
  • Поздрав и се усмихвай на предизвикателствата!!!Топлинка Мина!!!
  • Мила,Мина,моето стихо днес беше провокирано от коментара на един поет в предишното ти стихотворение.Заболя ме за отшението му към теб.В края на краищата, сайта се казва Откровения, а не класика!Прегръщам те !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...