ЖАР-ПТИЦА
На внучките ми, близначките Рая и Деница
Две приказни пера от чисто злато
на моя праг сред утрото горяха.
Дали ги бе забравила луната,
или среднощ на селската ми стряха
бе кацала Жар-птица уморена
и, плясвайки с крилата си елмазни,
оставила бе две пера за мене –
безценен дар и за душата празник?
Не ми завиждайте.
Не дар безценен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация