the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
6.06.2009 г., 1:48 ч.

Жарава 

  Поезия
666 0 4

Две искрящи кълба са допрени,

две горещи слънца се целуват,

две звезди се оглеждат във мене

и в кипящата лава аз плувам.

 

Пред очите ми - дъжд от светулки

преобличат примамливо мрака

във златисточервени шушулки

и разкъсват съня и мечтата ми...

 

Не жалете ръцете ми грешни

и сълзите ми ще ви опарят,

аз умирам от спомени тежки,

но се раждам отново в жарава...

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ! Браво! Долавям Дебеляновски патос. Но при теб е по-оптимистичен!
    Поздрави, прекрасна!
  • Трепти емоцията в стиха ти.А ти си жарава!Бъди!Поздрав с усмивка!
  • Красиво, много красиво! Макар, че тъгата и спомените някак не прилягат на младостта...На нея по й прилича звън от щастлив смях и светлината на нова мечта...Защото младостта е живот, а не умора и смърт.Раждай се отново и отново - все по-прекрасна и жива!
  • Един красив стих, възкръснал от жаравата! Сърдечни поздрави!
Предложения
: ??:??