Жарава
Две искрящи кълба са допрени,
две горещи слънца се целуват,
две звезди се оглеждат във мене
и в кипящата лава аз плувам.
Пред очите ми - дъжд от светулки
преобличат примамливо мрака
във златисточервени шушулки
и разкъсват съня и мечтата ми...
Не жалете ръцете ми грешни
и сълзите ми ще ви опарят,
аз умирам от спомени тежки,
но се раждам отново в жарава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
Браво! Долавям Дебеляновски патос. Но при теб е по-оптимистичен!
