6 jun 2009, 1:48

Жарава

Poesía

953 0 4

Две искрящи кълба са допрени,

две горещи слънца се целуват,

две звезди се оглеждат във мене

и в кипящата лава аз плувам.

Пред очите ми - дъжд от светулки

преобличат примамливо мрака

във златисточервени шушулки

и разкъсват съня и мечтата ми...

Не жалете ръцете ми грешни

и сълзите ми ще ви опарят,

аз умирам от спомени тежки,

но се раждам отново в жарава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

! Браво! Долавям Дебеляновски патос. Но при теб е по-оптимистичен!
Поздрави, прекрасна!

2009-06-06T10:20:25+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Трепти емоцията в стиха ти.А ти си жарава!Бъди!Поздрав с усмивка!

2009-06-06T08:19:37+03:00
vanicheto (Ваня Василева)

Красиво, много красиво! Макар, че тъгата и спомените някак не прилягат на младостта...На нея по й прилича звън от щастлив смях и светлината на нова мечта...Защото младостта е живот, а не умора и смърт.Раждай се отново и отново - все по-прекрасна и жива!

2009-06-06T08:01:46+03:00
wind2008 (Владимир)

Един красив стих, възкръснал от жаравата! Сърдечни поздрави!

2009-06-06T07:24:11+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0