6 jun 2009, 1:48

Жарава

Poesía

955 0 4

Две искрящи кълба са допрени,

две горещи слънца се целуват,

две звезди се оглеждат във мене

и в кипящата лава аз плувам.

Пред очите ми - дъжд от светулки

преобличат примамливо мрака

във златисточервени шушулки

и разкъсват съня и мечтата ми...

Не жалете ръцете ми грешни

и сълзите ми ще ви опарят,

аз умирам от спомени тежки,

но се раждам отново в жарава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

! Браво! Долавям Дебеляновски патос. Но при теб е по-оптимистичен!
Поздрави, прекрасна!

2009-06-06T10:20:25+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Трепти емоцията в стиха ти.А ти си жарава!Бъди!Поздрав с усмивка!

2009-06-06T08:19:37+03:00
vanicheto (Ваня Василева)

Красиво, много красиво! Макар, че тъгата и спомените някак не прилягат на младостта...На нея по й прилича звън от щастлив смях и светлината на нова мечта...Защото младостта е живот, а не умора и смърт.Раждай се отново и отново - все по-прекрасна и жива!

2009-06-06T08:01:46+03:00
wind2008 (Владимир)

Един красив стих, възкръснал от жаравата! Сърдечни поздрави!

2009-06-06T07:24:11+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0