Две искрящи кълба са допрени,
две горещи слънца се целуват,
две звезди се оглеждат във мене
и в кипящата лава аз плувам.
Пред очите ми - дъжд от светулки
преобличат примамливо мрака
във златисточервени шушулки
и разкъсват съня и мечтата ми...
Не жалете ръцете ми грешни
и сълзите ми ще ви опарят,
аз умирам от спомени тежки,
но се раждам отново в жарава...
© Теодора Драгиева All rights reserved.
Браво! Долавям Дебеляновски патос. Но при теб е по-оптимистичен!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
