4.04.2020 г., 15:48

Je n'ai Jamais Apris

1.3K 0 3

JE N’AI JAMAIS APPRIS

Минавам покрай теб... 
Чувам мислите ти... 
нима в тях е само Любов? 
Обожавам френския... 
Въпреки че никога не се научих
да изписвам буквите му... 
Изящен и фин език... 
Нужно ли е да говорим за Любовта? 
Душите ни в едно... 
Телата ни в галоп... 
Устните ми върху теб... 
Къде? Навсякъде! 
Пръстите ти рисуват щрихи,
умел художник си! 
Хаос от желания...
замъглени съзнания... 
Минавам покрай теб... 
Бленувам мислите ти... 
Така и не го научих тоя език... писмено...

2 Април 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам... закачките 🌹😜🌹
    Иначе, браво!
    Харесвам еротиката, в която има такава 😜
    Пожелавам ти хубав ден, че накрая и Слънчо ни се усмихна 😊
  • Благодаря ти, да малко да се закачим и разведрим...
  • Това, с френския... Колко завоалирано, а същевременно... еротично...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...