JE N’AI JAMAIS APPRIS
Минавам покрай теб...
Чувам мислите ти...
нима в тях е само Любов?
Обожавам френския...
Въпреки че никога не се научих
да изписвам буквите му...
Изящен и фин език...
Нужно ли е да говорим за Любовта?
Душите ни в едно...
Телата ни в галоп...
Устните ми върху теб...
Къде? Навсякъде!
Пръстите ти рисуват щрихи,
умел художник си!
Хаос от желания...
замъглени съзнания...
Минавам покрай теб...
Бленувам мислите ти...
Така и не го научих тоя език... писмено...
2 Април 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия
© Екатерина Глухова Всички права запазени
Иначе, браво!
Харесвам еротиката, в която има такава 😜
Пожелавам ти хубав ден, че накрая и Слънчо ни се усмихна 😊