Жега е
Ни съ издържам, жегъта мъ мори,
нъпичъ страшну умнъта глава.
Зъвиръ ми акъло, кипвъ.
Къту Визувио шъ почнъ дъ рива.
У хоремага нема ладна бира,
водатъ у рикатъ гачи йе чурба.
Къде градо шъ земъ дъ са фърла,
до некуйе бъсейнче шъ са излежа.
Ни съ издържам. Кви съ чудисии.
Жини пу цици. Гащити идни...
С дупетъ голи съ разождът
и карът жиф чувек дъ пригриши.
Ни съ издържам. Вечи съм настрфнал.
И жегъ страшнъ мъ мори.
Таман дъ земъ у бъсейнъ дъ са фърла
и гледъм... Стойна пу гърди.
Въй, Боже! Кви съ и красиви.
И тес иргени окол нея де стърчат.
Яз мъш ли съм или пителски гащи,
направивиф бързу дъ са расфърчат.
Ни съ издържа Стойна ф афтубусъ.
До наше селу ногу ми мърмори.
Искала йе аресвъна дъ бъде,
от мени и от други ухажори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
