tankatanka79
23 резултата
Вечерта нахлу през прозореца и скри в мрака си две уморени от любов тела.
Цигарен дим… мирис на парфюм и още нещо. Сгушена в него, тя слушаше как бие сърцето му и бе сигурна, че това е нейният мъж. Той си играеше с косите ѝ и мислеше… какво ли е сготвила жена му за вечеря…
Цигарен дим… мирис на парфюм и още нещо. Сгушена в него, тя слушаше как бие сърцето му и бе сигурна, че това е нейният мъж. Той си играеше с косите ѝ и мислеше… какво ли е сготвила жена му за вечеря…
873
2
5
Днес отрони се той от живота ми,
като малко умряло листо.
И след него безмилостно падаха
всички радости, трепети сто…
И усетих как плисна в лицето ми ...
като малко умряло листо.
И след него безмилостно падаха
всички радости, трепети сто…
И усетих как плисна в лицето ми ...
706
1
9
Въпреки късния час, пред кабинета за спешна помощ потока от хора не секваше. Чакането ме изнервяше до краен предел и с нетърпение очаквах да излея свирепия си гняв върху дежурния лекар. Загледах се в увития в мокри кърпички (нямах дори салфетки в чантата) смазан показалец на дясната ръка и се запита ...
591
2
7
Празни думи, очи без желание.
Погледи впити в стената пред нас…
Чакайки тихо поредно признание –
краят залива ни, тихо, без глас…
Души разсъблечени, изложени в ъгъла. ...
Погледи впити в стената пред нас…
Чакайки тихо поредно признание –
краят залива ни, тихо, без глас…
Души разсъблечени, изложени в ъгъла. ...
539
8
Зазидана в стени от отчаяние,
с горчиви мисли,
с търсещи очи,
aз чакам да намеря оправдание
за своите погребани мечти. ...
с горчиви мисли,
с търсещи очи,
aз чакам да намеря оправдание
за своите погребани мечти. ...
1390
1
14
Аз съм Ти и Ти си Аз…
Така еднакви и съвсем различни.
Безумно горди и себични,
загърбили стандартното, цинични.
В страстта със теб така първични… ...
Така еднакви и съвсем различни.
Безумно горди и себични,
загърбили стандартното, цинични.
В страстта със теб така първични… ...
1682
2
5
Вечерта се спускаше над града и обвиваше сградите със своята тъмна мантия. Улицата опустя и само от време на време разлялата се тишина биваше прорязвана от стъпките на закъснял минувач. Младото момиче потрепери от вечерния хлад и се сви в одеялото, наметнато върху крехките рамене. Погледът и жадно о ...
678
1
11
Дойде като внезапен летен дъжд.
Изля се върху нас и ни изплаши.
Потънахме в пороя изведнъж.
Задъхани, объркани и плахи…
Дочакали бленувана мечта. ...
Изля се върху нас и ни изплаши.
Потънахме в пороя изведнъж.
Задъхани, объркани и плахи…
Дочакали бленувана мечта. ...
1149
2
15
Врявата в малкото задимено кафене беше доста силна, но Ева ѝ се радваше… Тя правеше дългите паузи на мълчание не чак толкова неловки. Беше се втренчила в чашата си и гледаше как се стопяват кубчета лед. Така се стопи и любовта – помисли си тя и вдигна поглед към мъжа срещу нея. Явор гледаше в телефо ...
671
1
8
Момичето се бе свило на разхвърляното легло и сълзите му мокреха възглавницата. Крехкото телце се тресеше от безгласните ридания, а тъмните маслинови очи бяха потъмнели от страх и мъка. Знаеше, че един ден това ще стане, но гледаше да не мисли. Вратата на стаята се отвори и лъч светлина проряза мрак ...
967
1
7
Слънцето яростно прежуряше и жените, които се щураха из селското гробище търсеха прохлада под побелелите от прах дървета. Беше Задушница и малкото останали в селото хора почитаха своите покойници. Повечето гробове бяха с изгнили и почернели от дъждовете, и слънцето кръстове, и в морето от стари гроб ...
649
1
10
След мрачния погром на бурите,
след сълзите, страха и самота,
след огнения бич на думите
събирам аз трохи от доброта.
Душата - на парчета разпиляна, ...
след сълзите, страха и самота,
след огнения бич на думите
събирам аз трохи от доброта.
Душата - на парчета разпиляна, ...
745
22
Отречи се, отречи се, ОТРЕЧИ СЕ!… – крещеше ужасяващ и непознат глас.
Ана скочи в леглото и дори след като се събуди, думите изпълваха съзнанието й. Откакто се помнеше сънуваше един и същи сън, сън който прекъсваше на едно и също място и оставаше в нея чувството за нещо недоизказано… нещо забравено. ...
Ана скочи в леглото и дори след като се събуди, думите изпълваха съзнанието й. Откакто се помнеше сънуваше един и същи сън, сън който прекъсваше на едно и също място и оставаше в нея чувството за нещо недоизказано… нещо забравено. ...
638
1
Родината умира…
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...
1276
2
6
Когато строполя се аз на дъното
и мракът влезе в моята душа,
едничката надежда за изплуване
е твоята подадена ръка…
Когато нощите безлунни са, ...
и мракът влезе в моята душа,
едничката надежда за изплуване
е твоята подадена ръка…
Когато нощите безлунни са, ...
588
1
8
В отговор на едно предизвикателство...
Беше горещ летен следобед и Спиридон беше приседнал на пейката под ореха в двора. Беше умислен и мрачно разглеждаше пожълтелите нокти на краката си. От време на време почесваше огромното си космато шкембе, изливащо се над панталона. Няколко кокошки ровичкаха в ...
Беше горещ летен следобед и Спиридон беше приседнал на пейката под ореха в двора. Беше умислен и мрачно разглеждаше пожълтелите нокти на краката си. От време на време почесваше огромното си космато шкембе, изливащо се над панталона. Няколко кокошки ровичкаха в ...
905
1
13
Цигареният дим се стелеше, като завеса в малката стаичка и придаваше призрачно излъчване на картината, която младият художник рисуваше. С огромна нежност той нанасяше последните щрихи върху новия портрет, все едно галеше с четката, а не рисуваше. На платното беше тя… Неговата болка…Неговия копнеж…
Ж ...
Ж ...
786
1
9
И тази сутрин Ева се събуди разтреперана. Погледна почти виновно спящия до нея мъж и тихо се измъкна от леглото. Отвори прозореца и студения въздух погали пламналото и лице. Какво ставаше с нея? Отдавна беше прелистила страницата и успешно прогонваше от съзнанието си всяка мисъл за него. Запали цига ...
622
1
9
Дъждът се изливаше от потъмнялото небе и посрещачите се бяха скупчили под навеса на гарата. Хората с нетърпение поглеждаха към релсите, в очакване на влака, в който бяха техните близки. Не бях закъсняла и облекчено си поех дъх. Бях мокра, въпреки че се опитах да се предпазя с чадър, който се оказа н ...
669
1
6
Заключени спомени
Тази нощ Марта не успя да заспи. Спомените, заключени дълбоко в сърцето и, отново бяха пуснати на свобода. Ужасът се завръщаше, като бавно и неумолимо завладяваше съзнанието и, и я изпълваше със студ. Винаги ставаше така, когато си спомняше. Студът пропълзяваше по тялото и, и тя се ...
Тази нощ Марта не успя да заспи. Спомените, заключени дълбоко в сърцето и, отново бяха пуснати на свобода. Ужасът се завръщаше, като бавно и неумолимо завладяваше съзнанието и, и я изпълваше със студ. Винаги ставаше така, когато си спомняше. Студът пропълзяваше по тялото и, и тя се ...
682
1
4
Йордан вървеше по прашния път и сърцето му щеше да изхвръкне от вълнение. Вече виждаше покривите на къщите и камбанарията на малката църква. Прибираше се в родното си село и въпреки че вървеше без да спре от много време, не усещаше умора. Преди две години, притиснат от немотията, крачеше по същия пр ...
1377
1
5
I
Влакът набираше скорост и с всяка изминала секунда, селото на Христина ставаше по- малко, докато накрая съвсем се изгуби от погледа и. Нямаше връщане назад. Нямаше и при кой да се върне. Предния ден, погребаха майка и, и само спомена за това, напълни красивите и изумрудени очи със сълзи. Сега сест ...
Влакът набираше скорост и с всяка изминала секунда, селото на Христина ставаше по- малко, докато накрая съвсем се изгуби от погледа и. Нямаше връщане назад. Нямаше и при кой да се върне. Предния ден, погребаха майка и, и само спомена за това, напълни красивите и изумрудени очи със сълзи. Сега сест ...
689
5
Зад огънатата под тежестта на бръшляна ограда и клоните на завладелите малкото дворче дървета и храсталак, се криеше къщата. Човек трябваше да мине през цяла гора от подивели дървета и избуял къпинак, за да стигне до нея. Беше голяма, но гората пред нея почти скриваше сивата фасада и увисналата, на ...
1353
1
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
