Желание
ЖЕЛАНИЕ
Когато дойде време да си ида
и тихо да прекрача там отвъд,
не ща при мъртъвците да отида -
приятели да чуя как тъжат!
Недейте вий, другари, ме жалете,
сълзи недейте рони, на мига
вземете ме и там, при снеговете,
самичък оставете с вечността!
Натам докато гледаха очите
и тупкаше горещото сърце -
все там желаех да прекарам дните
и все бях аз с усмивка на лице.
Сложете ме на връх във планината,
с ръце копайте камъка ронлив
и вместо цвете вбийте във земята
алпийска роза, еделвайс красив!
А пък до мен не искам плоча бяла,
а донесете от върха скала -
разцепена, ронлива, почерняла,
но вечна като тази планина!
Така ме заровете, че да срещам
с незрящи си очи от вечността,
зората с алени лъчи горещи
и заедно със залез да горя!
И не въздишайте по мен, другари -
това ще прави ледният повей!
И не тъжете! Моят час удари,
но в планината вечно се живей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Власакиев Всички права запазени
