6.08.2006 г., 16:02 ч.

Желание 

  Поезия
1609 0 11


ЖЕЛАНИЕ

Когато дойде време да си ида
и тихо да прекрача там отвъд,
не ща при мъртъвците да отида -
приятели да чуя как тъжат!


Недейте вий, другари, ме жалете,
сълзи недейте рони, на мига
вземете ме и там, при снеговете,
самичък оставете с вечността!


Натам докато гледаха очите
и тупкаше горещото сърце -
все там желаех да прекарам дните
и все бях аз с усмивка на лице.


Сложете ме на връх във планината,
с ръце копайте камъка ронлив
и вместо цвете вбийте във земята
алпийска роза, еделвайс красив!


А пък до мен не искам плоча бяла,
а донесете от върха скала -
разцепена, ронлива, почерняла,
но вечна като тази планина!


Така ме заровете, че да срещам
с незрящи си очи от вечността,
зората с алени лъчи горещи
и заедно със залез да горя!


И не въздишайте по мен, другари -
това ще прави ледният повей!
И не тъжете! Моят час удари,
но в планината вечно се живей!

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Желанието да се слеем с вечността преди неизбежната телесна смърт!
    Високите върхове първи посрещат лъчите на сънцето и последни ги изпращат. Слънцето (Рa) е култ у всички древни религии - Амон Ра, ТангРа...
    Хубава символика. Планината - вечността!
    Поздрав!
  • Поздравления!
    Много си прав за всичко!
  • Много е хубаво, Фен! Поздрав за духА!

    "Говоря за смърттта като за неминуемо последствие!По-важно е ЖЕЛАНИЕТО, което идва преди нея." - Аз пък откривам в стиха ти и... вечен живот
    Харесват ми идеите ти! Много ми допадат! Ако имаш още нещо за вечността, за времето, за земната преходност и безпределността на духа..., сподели го! Чета те с удоволствие!
  • Много е съкровен стиха ти!Докосващ!
    Поздравявам те!
  • Не си разбрала идеята , Елена! Говоря за смърттта като за неминуемо последствие!По-важно е ЖЕЛАНИЕТО, което идва преди нея.
  • Защо бе момче, говориш за смърт. Та ти си на 33 години. Та ти си в началото на живота. Ако си болен иди и се лекувай. Не разбирам, защо всички са във възторг от това, че говориш за смърт. Явно местото не ми е тук. Младите хора не бива да говорят за смърт! Сменете си темата, за която да пишете! Знам, че всичко в България не е така както трябва. Разбирам, да се опиташ да направиш нещо за България . . . Нямам думи.
  • Как съм го препуснала, и аз не знам...
    Браво!
  • Много е хубаво.Пожелавам ти от сърце да живееш вечно и след смъртта си...
  • Много хубаво, много!
    Силен и искрен!
    Поздравления Станимир!!!
  • Колко силен стих. Трябва благородство, за да се кажат такива думи. БРАВО.
  • Много хубаво! Поздрави!
Предложения
: ??:??