16.04.2021 г., 13:52 ч.

Железна бајка 

  Поезия » Любовна
240 0 1

Зелените птици

застануваат на дрвената клупа.

Се завиткувам во нови наслови.

Душата ми е бастион на ултиматуми.

Заедно со една изгубена ноќна светулка

се креваме во лет

високо над покривите.

Гледаме кон рајските градини

и сме соучесници во сите постоечки тајни,

а на грбот ми тежи железна бајка.

 

 

© Sanja Atanasovska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??