Жена
хладни талази умора отмиваха,
скулптура нежна на рамо не шаваше,
красотата й вечна сили наливаше.
Така през годините майстора раждаше
все нови различни жени-
ниски,високи,красиви,особени,
но с истински предани живи очи.
Дали е легенда, не знам,но с очакване
изложбата днешна следя.
Денят ли е друг- необикновен и загадъчен,
че носи ухание силно на скъпа жена-
на майка, съпруга,дъщеря, тази скулптура
с раздвижва в онези очи,
за които жената живот е.
И легендата пак ще звучи..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени