Aug 19, 2004, 12:09 AM

Жена

  Poetry
1.3K 0 1
Мъжки силует през реката минаваше,
хладни талази умора отмиваха,
скулптура нежна на рамо не шаваше,
красотата й вечна сили наливаше.
Така през годините майстора раждаше
все нови различни жени-
ниски,високи,красиви,особени,
но с истински предани живи очи.
Дали е легенда, не знам,но с очакване
изложбата днешна следя.
Денят ли е друг- необикновен и загадъчен,
че носи ухание силно на скъпа жена-
на майка, съпруга,дъщеря, тази скулптура
с раздвижва в онези очи,
за които жената живот е.
И легендата пак ще звучи..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми необикновения ти стил и самото му посвещаване!
    Така, той добива още по-голяма стойност!
    Също много добро произведение!
    Много необикновено и благородно!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...