Aug 19, 2004, 12:09 AM

Жена 

  Poetry
1152 0 1
Мъжки силует през реката минаваше,
хладни талази умора отмиваха,
скулптура нежна на рамо не шаваше,
красотата й вечна сили наливаше.
Така през годините майстора раждаше
все нови различни жени-
ниски,високи,красиви,особени,
но с истински предани живи очи.
Дали е легенда, не знам,но с очакване
изложбата днешна следя.
Денят ли е друг- необикновен и загадъчен,
че носи ухание силно на скъпа жена-
на майка, съпруга,дъщеря, тази скулптура
с раздвижва в онези очи,
за които жената живот е.
И легендата пак ще звучи..

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми необикновения ти стил и самото му посвещаване!
    Така, той добива още по-голяма стойност!
    Също много добро произведение!
    Много необикновено и благородно!
Random works
: ??:??