Жена
Красиво е лицето на луната,
макар половинка разкрила от свойто лице,
но какво ли плаща си за красотата? -
Тя самотна е във туй небе!
И всеки ден променя се,
различна все стои.
И може би опитва се да стопли тя сърцата,
или пък небето иска само да краси?
А може би не е виновна,
че винаги във сянката на слънцето е тя.
Макар и вечно неразбрана -
обича го - показва ни, че е жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Буюклиева Всички права запазени
