Jun 4, 2010, 12:11 PM

Жена

  Poetry
929 0 1

Красиво е лицето на луната,

макар половинка разкрила от свойто лице,

но какво ли плаща си за красотата? -

Тя самотна е във туй небе!

 

И всеки ден променя се,

различна все стои.

И може би опитва се да стопли тя сърцата,

или пък небето иска само да краси?

 

А може би не е виновна,

че винаги във сянката на слънцето е тя.

Макар и вечно неразбрана -

обича го - показва ни, че е жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Буюклиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....