Жена
Жена
На всички Жени, които съм
обичал и са ме обичали: с Любов!...
Жена: създадена да си Богиня
с вълшебна гръд и гъвкави бедра,
захвърли ти листото от смокиня
и Любовта за свой Триумф* избра!...
И все така омайваща и гола
разкриваш с откровена красота
магията и тайните на пола -
дарени щедро, за да си Жена...
Облечена във кожата си само
и Бог заглежда голата ти гръд,
докосва я внезапно, замечтано
и благославя пламналата плът...
Жена: като Желание примамно
си с ореола на Девствеността,
но всяка гънка в тялото ти плавно
отвежда право в Храма на Страстта!...
Жена: като Живота, който раждаш,
ти Любовта сродяваш с Вечността
и Огъня на Чувствата подклаждаш -
да не угасват в Храма на Страстта!...
Жена: ти ненаситна като жаждата
на своята изящна голота,
през вековете вечно се прераждаш,
но все си Жрица в Храма на Страстта!...
Жена: като негаснеща жарава
в нощта и обещаваща Звезда,
ти сочиш пътя, който ни сближава
със тайните от Храма на Страстта!...
Жена, като разпалена борина
разпръсваш над Живота светлина,
но приземена някога Богиня,
във Любовта ти просто си: Жена!...
... И триумфираш в кожата си само,
а в нежните овали на гръдта
ти Бог, загледан, все мълви: „Осанна!”-
и благославя Тръпката света!...
д-р Коста Качев
*triumphus (лат.) в древния Рим тържествено
влизане и посрещане на пълководец-победител.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
