Тя може всичко -
по Еньов ден - на ранина
от тичинков прашец и слънчеви петна
хляб къщен да замеси -
магия за любов.
Тя може всичко -
душата мъжка да смири
и цял живот да му сладни
спомен за билково легло.
Тя може всичко -
на въжето на своите дни
да изсуши изпраните мечти
и нови на децата си да ги дари.
Тя може всичко -
да прекрои живота си,
като червена рокля,
която никога и не облече -
нямаше къде -
и да ушие копринени криле -
за дъщеря си.
И да я научи да лети.
Тя може всичко -
от синовете си мъже да стори.
Вратата да твори -
светът е твой, върви!
Тя се усмихва, когато най-боли.
Реките са щастливите ù сълзи,
изплакани пред всички.
Тя може всичко -
сама в последните си дни
на прага да стои,
със спомени богата,
да чака в тишината
да хлопне пътната врата.
Едно не може само тя, жената.
Забравена да бъде.
© Мая Тинчева Всички права запазени