Тя може всичко -

по Еньов ден - на ранина

от тичинков прашец и слънчеви петна

хляб къщен да замеси -

магия за любов.

Тя може всичко -

душата мъжка да смири

и цял живот да му сладни

спомен за билково легло.

Тя може всичко -

на въжето на своите дни

да изсуши изпраните мечти

и нови на децата си да ги дари.

Тя може всичко -

да прекрои живота си,

като червена рокля,

която никога и не облече -

нямаше къде -

и да ушие копринени криле -

за дъщеря си.

И да я научи да лети.

Тя може всичко -

от синовете си  мъже да стори.

Вратата да твори -

светът е твой, върви!

Тя се усмихва, когато най-боли.

Реките са щастливите ù сълзи,

изплакани пред всички.

Тя може всичко - 

сама в последните си дни 

на прага да стои,

със спомени богата,

да чака в тишината 

да хлопне пътната врата.

Едно не може само тя, жената.

Забравена да бъде.