Жена
Вода съм в огнените вени,
огън съм за ледени души.
Твоят смях бълбука в мене,
а в твоя поглед - моите очи.
Рана съм за силни и за смели,
билка съм за болни от тъга,
суха кал - по ръцете тънки, бели,
спасяващ вик в неловка тишина.
Копнежът аз съм по зелена пролет,
мъка съм по синьото небе
и птица в плен съм, и съм волен полет,
и жар в замръзнало сърце.
И още много съм - сълза,
съм обич, нощ, земя, луна,
среднощен шепот бял в съня,
но най от всичко съм ЖЕНА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Пашова Всички права запазени
Поздравче!...
