Halinor
25 резултата
автори: Dark /Александър Христов/ & Halinor /Тони Пашова/
От кал и слама са къщите на конци...
Над тях ветреният вой спуска венци,
венци от умора нежна, залези плитки...
А под красотата прелистваме битки... ...
  759 
"... my psychosis and inspiration... "
Да си имаш един такъв незаен,
да не му виждаш очите по цяла година,
а като го видиш с онзи поглед потаен,
в теб да се блъскат ветрове двамина. ...
  728 
В два през нощта не запяват щурците -
тежко безсъние мъчи, сърце!
Ръцете - заровени нейде в косите
(на твоето рамо пиляха се те).
В стомаха ми взвод пеперуди избухва: ...
  758 
"... my dear, we're slowly dancing in a burning room."
Достигнала дъното, дъх си поемам
и пълня гърдите си с хлад и мъгла.
Какво съм раздала, че искам да взимам?
Кого приютих, за да търся правда? ...
  800 
Напълни ми шепите с пясък,
изтръгнат от земната твърд.
Напълни ми със вятър главата,
лежаща на топлата гръд.
Напълни ми вените с огън ...
  672 
Искам да познавам света като дланта си,
със щурците вечер да пея,
като платна на кораб да разгърна мисълта си,
с кобалта на небето душата си да слея
и във погледа си тъмен слънцето да пусна, ...
  704 
Капки сива вода
тихо пълзят по прозореца.
На кълбета
дъхът ми се рее във въздуха,
топи се, преди да дорисува ...
  679 
"Не пиша за битки епично трагични,
сражаване рамо до рамо -
на бойно поле е войникът безличен,
инстинктът говори му само.
Не пиша за пропасти, зейнали гладно, ...
  685 
Говорим си ясно и бавно.
Сериозно говорим. Мълчим.
Но чувствам, че вече отдавна
излишно си вдигаме дим.
Говоря ти нежно, гальовно. ...
  851 
на Гошко,
който доскоро беше моят Гошко.
стискам ти лапци.
Започнах да изстивам. По мъничко изстивам.
Изгасвам негоряла, незапалена дори. ...
  635 
ръцете ми са разкъсани
и
плътта ми капе
на парцали
на мръвки ...
  897 
Край тебе светът е размазан, мъглив.
Катранени птици разперват крила.
В легло от кристални цветя се топиш.
Едва различаваш студа сред жарта.
Във въздуха пръсва се смях на хлапе ...
  589 
За първи път, за ПЪРВИ път в живота си усещам, че не ми пука за хорското мнение.
Напълно съм сериозна.
Огледалото и аз срещу него. И:
Welcome to the planet.
Welcome to existance. ...
  1211 
Не искам да чувам плача на върбите,
щом време настане за вечния сън.
Не искам да парят над мене сълзите
на хората, скупчени жално отвън.
Но плитко ме пак заровете - ...
  643 
Меки, заоблени ръбове.
Хладни, неискани погледи.
Ледове, стопени до никъде.
Светли, размазани образи.
Бели, прозрачни дантели. ...
  725 
Влез в стаята ми.
Тъмносиня стая. Със светлосин таван и омачкани чаршафи.
Остани.
Ще лежим и ще вдишваме тишината - по-сладка от амброзия, по-мека от грях. Ще сресваме косите си, по-тъмни от очите ни. Ще ядем крем и ще слушаме гръндж. Ще броим белезите си и ще галим ръцете си. Ще се любим. Ще пушим. ...
  759 
... улиците, по които минавам,
ще плачат с твоите стъпки.
Ръцете ми ще са по-празни
от душата ми.
Зеленият чай ще горчи като ...
  909 
Nunca me he sentido tan perdida
y a ti - tan lejos de mi...
Първородният ми син ще носи твоето име.
Косите му ще ухаят на нощ,
а в очите му ще се спотайват есенни следобеди. ...
  1046 
Това остана след тебе, Алекс.
Шепот. Топъл, лек, атлазен шепот.
Като топли капки вода по заледения прозорец. Като сълзи, извиращи от каменно сърце.
Като сатен по хладен пустинен пясък.
Шепот. ...
  798 
Не се разбивай в мен, момче,
като вълна във стръмен морски бряг -
не съм жена на тихи ветрове,
а в буен пламък - топъл тюркоаз.
Недей се срива в мен, момче, ...
  719 
Синът ми ще носи името ти,
Александър...
Разсейвам се - в мъгла,
в роса и
облак, ...
  932 
Уморени сребристи стрели от лъчи
самотната Майка Луна ми поднася.
Заравям лице в разпилени коси.
Прозорецът стене. И се унасям.
Сънувам далечни красиви страни ...
  625 
Gracias a la vida
que me ha dado tanto...
Жива съм! Жива и будна, летя!
Крилете ми бели са, снежни, искрящи!
От облаци крехки кули градя, ...
  1142 
Вода съм в огнените вени,
огън съм за ледени души.
Твоят смях бълбука в мене,
а в твоя поглед - моите очи.
Рана съм за силни и за смели, ...
  714 
Аз съм експлозия във синьото небе -
част от неизменна вечност,
недамгосана човечност,
аз съм родено във вода дете.
Аз съм звездата в падащо небе, ...
  729 
Предложения
: ??:??