Жена
Боли ли те?
Не можеш да я скриеш.
Дори в смеха ти болката личи.
В този труден и объркан свят, смутено
се вглеждаш с неразбиращи очи.
В него вече рицари със мелници не се сражават,
звездите никой нощем не брои
и стиховете романтични са потънали в забрава
и морски лодки няма в лунните пътеки.
А ти не искаш да повярваш,
че тъй ще минат всички дни
и с цялото сърце обичаш и прощаваш,
надяваш се, очакваш. И боли.
Отново сълзите с ръкава
избърсваш скришом и наивно ти,
юмруче свила - продължаваш
да браниш своите мечти
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Павлов Всички права запазени
