Mar 8, 2018, 11:38 AM

Жена

  Poetry
534 1 2

Боли ли те?

Не можеш да я скриеш.

Дори в смеха ти болката личи.

В този труден и объркан свят, смутено

се вглеждаш с неразбиращи очи.

В него вече рицари със мелници не се сражават,

звездите никой нощем не брои

и стиховете романтични са потънали в забрава

и морски лодки няма в лунните пътеки.

А ти не искаш да повярваш,

че тъй ще минат всички дни

и с цялото сърце обичаш и прощаваш,

надяваш се, очакваш. И боли.

 

Отново сълзите с ръкава

избърсваш скришом и наивно ти, 

юмруче свила - продължаваш

да браниш своите мечти 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Павлов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...