16.04.2019 г., 8:12

Жена

956 4 5

 

Устни - меки, тъй нежни, красиви

като пухкава снежна покривка,

очите ѝ - скреж: искрящи и сиви

открояват блестяща усмивка.

 

Като кичур коса с цвят на кестен

крехка е нейната младост,

като пъстра и приказна есен

вдъхва у хората радост.

 

Като цветен букет завладява

милиони човешки сърца,

а през пролет след нея остават

разцъфтели се, чудни цветя.

 

Тя е летен бриз с дъх на магия,

но и буря насред океан,

слънце е, а в душата - стихия,

летен копнеж е и блян.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...