Apr 16, 2019, 8:12 AM

Жена

  Poetry
957 4 5

 

Устни - меки, тъй нежни, красиви

като пухкава снежна покривка,

очите ѝ - скреж: искрящи и сиви

открояват блестяща усмивка.

 

Като кичур коса с цвят на кестен

крехка е нейната младост,

като пъстра и приказна есен

вдъхва у хората радост.

 

Като цветен букет завладява

милиони човешки сърца,

а през пролет след нея остават

разцъфтели се, чудни цветя.

 

Тя е летен бриз с дъх на магия,

но и буря насред океан,

слънце е, а в душата - стихия,

летен копнеж е и блян.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...