Жена ... и половина!
Знам си цената, човече!
Вчера красива, днес само момиче!
Е, какво пък, че някога...беше.
И сега съм много обичана!
Първо очите обикна във мен.
С пламък горяха! Вселени!
Очи... като на София Лорен
с очна линия и сенки зелени.
Единствен през тях долови
че освен очи, имам ум и сърце,
че съм силна, когато душата боли,
и съм слаба, щом ти си до мене.
Знам си цената, човече!
Погледни ме. Все още ме бива!
С теб имам добавена стойност.
С теб съм жена … и половина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
