Жена на мрака
В очите й не светеха звезди, по-черни бяха от крило на гарван,
а с поглед можеше да пресуши водите на река, течаща бавно.
От гърлото на мрака ли дойде Жената, няма сянка на горгона
и странно беше нейното лице - изваяно с чертите на мадона.
Вървеше, без да гледа на страни, след себе си остави пепелища,
но гвоздеят на всичките злини бе ужасът, че не изпитва нищо.
Ни милост, ни пощада, нито страх, за чувствата не знаеше изобщо,
докато в облаци от звезден прах, танцуващи из въздуха среднощен,
пред нея се изправи исполин. Очите му- сапфирени лагуни,
се спряха върху устните -кармин, с желание едно - да ги целунат.
Косата черна закова с юмрук, в прегръдка мощна силно я притисна,
на всяко зло поверие напук, с целувка спря катранените мисли.
Заклещена в ръцете на мъжа, подобно на агонизиращ дракон,
изпусна огнен дъх като кинжал, но огънят угасна в дъжд нечакан.
Вселенската рулетка заигра, магията на мрака се пропука.
Жената, не познала любовта, разбра, че за това дошла е тука -
за да пребори в себе си нощта и вместо смърт да сее, да обича.
На тъмно твърде дълго е била, но този мъж бе нейната поличба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
