Жена от пламъци.
Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци,
но тялото ти - още девствено,
щом още не гасил пожар със сладост,
ръцете ми за теб са неизвестност.
Тогава ще се съблека рождено.
Без бронята от белите си листи.
И без мастилото във вените.
Със кръв плътта ми има смисъл.
А ти ще се превърнеш във море.
От скритото със свян в душата, чудо.
Бедрата ти ще станат брегове,
на цялата ми похот и възбуда.
Навярно ще е истинско вълшебство!
Какво ли би било за влюбен мъж,
една Жена със страстната си нежност,
по него извали любовен дъжд?...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
