Жена от пламъци.

11.01.2020 г., 6:29 ч.

Поезия » Любовна

550 4 2

Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци,
но тялото ти - още девствено,
щом още не гасил пожар със сладост,
ръцете ми за теб са неизвестност.
Тогава ще се съблека рождено.
Без бронята от белите си листи.
И без мастилото във вените.
Със кръв плътта ми има смисъл.
А ти ще се превърнеш във море.
От скритото със свян в душата, чудо.
Бедрата ти ще станат брегове,
на цялата ми похот и възбуда.
Навярно ще е истинско вълшебство!
Какво ли би било за влюбен мъж,
една Жена със страстната си нежност,
по него извали любовен дъжд?...

Danny Diester

(Стихопат.)

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rumbic (Руми)

2020-01-11T08:50:41+02:00

Прекрасно е, Дани! Страст, чувства, нежност... Аплодисменти!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2020-01-11T08:36:03+02:00

Чувствата ти се събуждат отново за живот. Радвай се, изживей със сърцето си този " любовен дъжд", който ни прави истински живи, Дани!