Жена от пламъци.
Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци,
но тялото ти - още девствено,
щом още не гасил пожар със сладост,
ръцете ми за теб са неизвестност.
Тогава ще се съблека рождено.
Без бронята от белите си листи.
И без мастилото във вените.
Със кръв плътта ми има смисъл.
А ти ще се превърнеш във море.
От скритото със свян в душата, чудо.
Бедрата ти ще станат брегове,
на цялата ми похот и възбуда.
Навярно ще е истинско вълшебство!
Какво ли би било за влюбен мъж,
една Жена със страстната си нежност,
по него извали любовен дъжд?...
Danny Diester
(Стихопат.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
