24.09.2023 г., 21:53

Жена от рядък вид

414 1 1

Във миг на най-внезапна повиквателна, 

от Господ за живот на оня свят, 

със яд ще се разплача обезателно, 

тъй истинска любов не изживял. 

Макар да съм усещал твойте устни, 

и влагата на нежната ти страст, 

запълвах всяка липса със изкуство, 

но нямаш заменима благодат! 

И как да си отида без ръцете ти 

до сетния ми дъх да ме прегръщат, 

веднъж със гръд погалила сърцето ми, 

аз пак ще искам там да се завръщам... 

Към топлата, очаквана възбуда

от трепета на знойното ти тяло, 

предчувствало екстазът до полуда, 

блаженството си после в теб излял... 

Та, Боже, ти не ме привиквай още, 

че аз едва съм вкусил свойто щастие.

Години, черни дни и дълги нощи, 

тъгувах в самота и бавно гаснех.

Сега съм под въздействие на обич. 

(Отдавна позабравен наркотик.) 

Живее ми се истински и повече. 

Намерих си Жена от рядък вид! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

18.09.2023

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...