Във миг на най-внезапна повиквателна, 

от Господ за живот на оня свят, 

със яд ще се разплача обезателно, 

тъй истинска любов не изживял. 

Макар да съм усещал твойте устни, 

и влагата на нежната ти страст, 

запълвах всяка липса със изкуство, 

но нямаш заменима благодат! 

И как да си отида без ръцете ти 

до сетния ми дъх да ме прегръщат, 

веднъж със гръд погалила сърцето ми, 

аз пак ще искам там да се завръщам... 

Към топлата, очаквана възбуда

от трепета на знойното ти тяло, 

предчувствало екстазът до полуда, 

блаженството си после в теб излял... 

Та, Боже, ти не ме привиквай още, 

че аз едва съм вкусил свойто щастие.

Години, черни дни и дълги нощи, 

тъгувах в самота и бавно гаснех.

Сега съм под въздействие на обич. 

(Отдавна позабравен наркотик.) 

Живее ми се истински и повече. 

Намерих си Жена от рядък вид! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

18.09.2023