Жена се чака, като дъжд

10.09.2022 г., 19:12 ч.

Поезия » Любовна

691 3 2

Дъжда се е загубил. Вероятно...

Незнайно накъде се изпарѝ.

От слънцето горя до безвъзвратно,

тъй както ме изпепелявяш ти.

Бленувам го задъхано и жадно.

Като тебе го усещам, но... почти.

В душата ми е вечно водопадно.

(Понеже от очите ми вали.)

Нощта е облекчение. Блажено.

Денят е лепкав, сякаш дланите на мъж,

прегърнал я наум и за последно,

разбрал - Жена ли е, я чакаш, като дъжд...

Стихопат.

Danny Diester

29.07.2021

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.