Sep 10, 2022, 7:12 PM

Жена се чака, като дъжд 

  Poetry » Love
690 3 2

Дъжда се е загубил. Вероятно... 

Незнайно накъде се изпарѝ.

От слънцето горя до безвъзвратно, 

тъй както ме изпепелявяш ти. 

Бленувам го задъхано и жадно. 

Като тебе го усещам, но... почти. 

В душата ми е вечно водопадно. 

(Понеже от очите ми вали.) 

Нощта е облекчение. Блажено. 

Денят е лепкав, сякаш дланите на мъж, 

прегърнал я наум и за последно, 

разбрал - Жена ли е, я чакаш, като дъжд... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

29.07.2021

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??