Жена си ти...
Жена си ти... и аз не те разбирам,
но нека те рисувам със уста...
Най-топлите си багри ще избирам -
картина ще си ти от красота...
Жена си ти... изгубена половина
от цялото на мъжкия ми свят,
не искам нищо... само да те има -
така ще бъда истински богат...
Жена си ти... на мислите ми пръстен,
татуировка в моята душа,
знам, че те срещнах твърде късно,
но как съдбата си да утеша...
Жена си ти... утробата си моя,
в която да се върна искам сам...
не ме разбираш... но ми дай покоя
на онзи миг от сбъднат мъжки блян...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
