Жена съкровище
-----------------------------------
Жена съкровище си ти,
с ореола на светица,
жена - мечта и вдъхновение,
присъстваща във сивите ми дни,
идваща от друго измерение,
ти носиш светлината,
пречистващата сила на духа,
палиш в мене буйните огньове на страстта!
Караш ме да кипя, изригвам и мечтая!
Но носиш и благодатна тишина и успокоение!
Ти галиш ме като летен морски бриз,
ледовете разтопяваш, а сърцето укротяваш!
Ти носител на хармония, красота,
Ръцете ти целувам, скланям ти глава!
Нима си земна?
В съня ми често идваш,
С целувки нежни ме даряваш.
И питам се тогава - ти сън ли си или мечта,
химера сладка?
Какво си ти?
Какво си ти за мен?
Мечта, реалност, вдъхновение,
голгота или моето усмирение?
И отговорът си остава неоткрит.
Но знам, че някъде те има,
че нося те във мен
и дните ми изпълваш с радост,
че двамата просторите ще порим
и с теб ще отлетим в безкрая!
© Димитър Митов Всички права запазени