Dec 5, 2008, 6:02 PM

Жена съкровище

  Poetry » Love
941 0 1

 

     Жена съкровище

-----------------------------------

Жена съкровище си ти,

с ореола на светица,

жена - мечта и вдъхновение,

присъстваща във сивите ми дни,

идваща от друго измерение,

ти носиш светлината,

пречистващата сила на духа,

палиш в мене буйните огньове на страстта!

Караш ме да кипя, изригвам и мечтая!

Но носиш и благодатна тишина и успокоение!

Ти галиш ме като летен морски бриз,

ледовете разтопяваш, а сърцето укротяваш!

Ти носител на хармония, красота,

Ръцете ти целувам, скланям ти глава!

Нима си земна?

В съня ми често идваш,

С целувки нежни ме даряваш.

И питам се тогава - ти сън ли си или мечта,

химера сладка?

Какво си ти?

Какво си ти за мен?

Мечта, реалност, вдъхновение,

голгота или моето усмирение?

И отговорът си остава неоткрит.

Но знам, че някъде те има,

че нося те във мен

и дните ми изпълваш с радост,

че двамата просторите ще порим

и с теб ще отлетим в безкрая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...