Dec 5, 2008, 6:02 PM

Жена съкровище

  Poetry » Love
935 0 1

 

     Жена съкровище

-----------------------------------

Жена съкровище си ти,

с ореола на светица,

жена - мечта и вдъхновение,

присъстваща във сивите ми дни,

идваща от друго измерение,

ти носиш светлината,

пречистващата сила на духа,

палиш в мене буйните огньове на страстта!

Караш ме да кипя, изригвам и мечтая!

Но носиш и благодатна тишина и успокоение!

Ти галиш ме като летен морски бриз,

ледовете разтопяваш, а сърцето укротяваш!

Ти носител на хармония, красота,

Ръцете ти целувам, скланям ти глава!

Нима си земна?

В съня ми често идваш,

С целувки нежни ме даряваш.

И питам се тогава - ти сън ли си или мечта,

химера сладка?

Какво си ти?

Какво си ти за мен?

Мечта, реалност, вдъхновение,

голгота или моето усмирение?

И отговорът си остава неоткрит.

Но знам, че някъде те има,

че нося те във мен

и дните ми изпълваш с радост,

че двамата просторите ще порим

и с теб ще отлетим в безкрая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...